малко пояснения

Казано простичко и кратко:

В профилите с информационните технологии се набляга на уменията за ползване на готови програми и софтуерни пакети (текстообработка, електронни таблици, бази данни, презентации, компютърна графика и анимация, мултимедия и клипове, уеб дизайн и т.н.).

В профилите с информатика превес има изучаването на езици за програмиране, алгоритми, създаване на приложни програми. Придобиват се умения за работа със средства за създаване на софтуер.

В крайна сметка компютърните умения означава да имаш понятие и от двете.

 

Иначе по-строго погледнато:

Информационните технологии (ИТ) са група технологии, предназначени за събиране, обработка, съхранение и разпространение на звукова, графична, текстова и числена информация, и използващи за тази цел базирано на микроелектрониката съчетание от компютърна и телекомуникационна техника. Информационните технологии обхващат практическото приложение на информатиката и в това отношение споделят някои общи черти с инженерните дисциплини. Поради важната роля на комуникациите в съвременните средства за обработка на информация, често се използва и по-широкото понятие информационни и комуникационни технологии (ИКТ).

В центъра на информационните технологии е информацията — тяхната основна задача е автоматизиране и систематизиране на работата с нея с помощта на изчислителна техника (компютри). Информацията е понятие, свързано с обективното свойство на материалните обекти и явления (процеси) да пораждат многообразие от състояния, които могат да се предават на други обекти чрез взаимодействия и да се запечатват в тяхната структура. Макар да не съществува общоприета конкретна дефиниция, обикновено под информация се разбира налично, използваемо знание. В по-тесния технически смисъл информацията е подредена редица от символи - данни.

Теоретичната основа на информационните технологии е информатиката

Информатиката (срещано и като компютърни науки в дословен превод от английски) е наука, за събирането, преобразуването, преноса и съхранението на информация с произволни, включително и автоматични, средства. Тя изучава информацията от гледна точка на нейната структурираност, количествените ѝ характеристики, формите и начините за нейното представяне, както и информационните процеси като композиция на основните информационни дейности и методите и средствата за тяхното автоматизиране. Информатиката произлиза от и е тясно свързана с математиката, лингвистиката, електронното инженерство и други науки.

През последната третина на XX век информатиката се утвърждава като самостоятелна дисциплина, разработваща собствени методи и терминология. Използването на компютри при обработката на информация води до обособяване на раздела компютърна информатика.

В англоезичните страни информатиката се нарича computer science (компютърни науки) - официално термин informatics няма, въпреки че се използва, например в името на Международната олимпиада по информатика - International Olympiad in Informatics. Думи със сходен корен се ползват в болшинството европейско-континентални езици. Например Informatik на немски, informatique на френски, informatica на други романски.

В практиката по света има разлика в учебните програми по информатика и компютърни науки. В университети в САЩ, които имат специалност "informatics", тя обхваща и човешката страна в ползването на компютри. Във Факултета по математика и информатика на Софийски университет, въвеждайки класификация на ACM, създават специалност "компютърни науки", с по-специфичен фокус върху изчислителните възможности на компютърните системи.
 

Софтуерът е съвкупността от цялата информация от инструкции и данни, необходими за използването на компютрите за работа с информация. Обикновено инструкциите се задават като съвкупност от алгоритми, групирани като програми с различно предназначение. За създаването на програмите се използват различни езици за програмиране, като написания с тях изходен код обикновено се обработва с помощта на специализиран софтуер, за да се превърне в използваем софтуер.

Софтуерът обикновено се разделя на две основни групи - системен, който има общо предназначение, и приложен, който е насочен към конкретно приложение на информационните технологии. Към системния софтуер се отнасят програми, изпълняващи системни функции и грижещи се за компютърния хардуер и връзката между него и потребителя. Системният софтуер обикновено е обединен в пакет от взаимодействащи си програми, наричан операционна система. Предназначението на системния софтуер е да освободи авторите на приложни програми от пряко взаимодействие с компютърния хардуер, който е много разнороден. Той дава достъп до хардуера, който е унифициран и независим от начина на работа на конкретните устройства. Приложният софтуер включва потребителските приложения и програми, работещи като краен продукт и тясно свързващи потребителя със софтуер от по-ниско ниво. Това са най-известните сред потребителите програми, с който те имат пряк контакт и използват най-често. Пример за такъв софтуер са компютърните игри, текстовите редактори, уеб браузърите и т.н.