Константин Величков (1855 - 1907)

 

Константин Величков       Константин Величков е роден в Пазарджик през 1855 г. в занaятчийско семейство. Образование получава в Цариградския императорски лицей "Галата Сарай" (1868-1874 г.). Тук се формират неговият характер и мироглед, тук е проникнат от идеите за революционна борба. Като лицеист прави първите си творчески опити в областта на литературата. Истински успех постига с драмата "Невянка и Светослав" през 1874 г., представена в театър "Османие" в Цариград.

     След завършване на лицея К.Величков се завръща в родния си град и е назначен за преподавател в класното училище. Като председател на читалище "Виделина" работи за просветното издигане и политическото пробуждане на пазарджишката младеж, съдейства енергично за развитието на театралното дело в града. Смел оратор и неуморим организатор, Величков е натоварен с апостолска мисия по подготовката Априлското въстание. За революционната си дейност е арестуван след избухването на въстанието, окован във вериги и откаран в Пловдив, а по - късно в Одринския затвор.

     През първите три десетилетия след Освобождението 1878 г. К.Величков е една от най-значителните личности в нашата обществена действителност - многократно избиран за народен представител, министър на народното просвещение в Източна Румелия и по-късно в София. Обаянието му на политически деец е свързано с делото му на просветен и културен строител. Сам художник по душа и дарба, Величков е инициаторът за откриване на Рисувалното училище в София през 1896 г. (днес Художествена академия). Даровит артист, той издига на подобаваща висота театралното дело. По негово предложение се отпускат стипендии за специализация в чужбина на талантливи български младежи - Адриана Будевска, Кръстьо Сарафов, Гено Киров и др. Като министър на просвещението в правителството на Константин Стоилов издава правилници и разпоредби за усъвършенствуване организацията и методиката на обучение във всички степени на българското училище, създава Висшия учебен съвет и сп. "Училищен преглед ". Съзнавайки липсата от ръководство при изучаването на български език в класните училища и реалните гимназии, К.Величков и Ив.Вазов създават "Българска христоматия" в два тома - издание единствено за времето си и със съществен принос към учебното дело у нас.

     Константин Величков живее с високото съзнание да служи на своя народ и като писател. В следосвобожденската литература той е познат като поет, балетрист, мемоарист, драматург, преводач, литературен критик, публицист. Автор е на драмите "Опълченец", "На морския бряг", "Хадерал". Свое място в нашата класика има лирическият му дневник "Цариградски сонети", а "Писма от Рим" е самобитна по съдържание и форма творба, разкриваща с изящна реч за първи път у нас интереса към изобразителното изкуство. Най - значителното произведение на Величков са мемоарите му "В темница", исторически документ за моралното величие на българина през бунтовете дни на април 1876 г. Константин Величков е автор и на редица преводи от френски, италиански, руски, между които най-голяма стойност има преводът му на Дантевия "Ад", ненадминат и до днес в българската литература.

Паметник на К. Величков в парка пред гимназията

     Константин Величков сътрудничи на редица периодични издания - вестниците "Лъча" и "Прогрес" в Пазарджик, "Народний глас" в Пловдив, на които е и главен редактор, списанията "Наука", "Зора", "Мисъл", "Български преглед" и много други. По инициатива и под ръководството на Величков в София излизат списанията "Училищен преглед", "Ученичиска беседа" и "Летописи".Константин Величков до края остава верен на голямото си влечение към рисуването. Автор е на живописни творби и портретни скици. Картини на Величков са запазени в художествените галерии на София, Пловдив, Пазарджик и частни колекции.

     Съхранил в себе си възрожденския идеализъм, огорчен от обществено - политическия живот в България, Величков напуска страната и заминава на лечение в Южна Франция. Умира в Гренобъл на 3.11.1907г.

Иванка Кибритова, уредник в къща музей "К. Величков" - Пазарджик