С т и х о в е   н а   у ч е н и ц и

 

  Безгрижен вятър

Замръзнал ручей бях,
но тогава без любов живях.
Сега ме стапяш с дъх горещ, за миг кратък
и по устните остава да гори твоя отпечатък.

Правиш ме безгрижен вятър,
от задръжки освободен.
И завихря ме край твоя образ,
този ден, със тебе споделен.
От любов сме запленени...

Развръзваш ми мечтите оковани,
от хорските думи - почти обрани.
И отново зацъфтяват те,
дваж по-буйни, безкрая на небе.
Във любов сме запилени...

Стефка Вачева 12а клас
 

За мен самата

Вече си минало - спомен във сърцето...
Продължавам напред без усмивка на лицето.
Няма слънце, няма радост,
няма ги целувките ти - малка сладост.

Ти си тръгна - сълзи във очите...
Не мога да призная и молбите
многобройни отправени към теб.
И съмнението, че следваща съм поред.

Остави ме сама - празнина в душата...
И спрях като изгубено дете в гората.
Търсех твоите ръце, но те не ме дочакаха
Търсех твоите очи, но слепи те останаха
за любовта ми, и за мен самата...

Стефка Вачева 12а клас
 

Ангелска роза и земен човек

Без теб животът ми не струва,
без тебе сърцето все тъгува..
Върни се - душата ми за теб заплака,
върни се - тя тебе вечно чака!

За мен си свята църква,
обич топла и болка мъртва.
За мен си още малка роза -
светла радост в голяма доза.

Бъди за мене Ангел небесен,
бъди също и извор чудесен!
Нека бликне от теб любовта
да разпали в сърцето жарта!

Нека бъдем със тебе щастливи,
нека понякога бъдем и диви!
Нека Ангелска роза и земен човек
да бъдат щастливи в живота нелек.

     Станислав Климентов

 

Светлина

Аз изгрева очаквам пак да видя,
от Слънцето да пия светлина.
О, Слънце, няма да я свидя!
На хората ще давам топлина.

Усмивки ще раздавам на Живота,
макар че често е жесток със мен.
Поиска ли да ме възкачва на Голгота,
ще види - на Надеждата съм в плен.

Денят ще изживея, ще дочакам
и изгрева на утрешния ден.
Със светлина обвивайки душата,
Голгота ще скрия вътре в мен.

     Таня Чардакова

Изгаряш ми сърцето

Изгаряш ми сърцето...
както изгревът червен прегръща небето,
парещи сълзи се спускат по лицето...
Изгаряш ми сърцето...
Чакай! Спри се!
Моля те, върни се!
Изгоря...

И сама останах в пепел-свят,
но зная, той пак ще бъде огрят -
от слънчевите лъчи отново изгорен
и от твоите очи - пак изпепелен.
И отново ще гори от усмивката ти лека.
И отново ще боли в прегръдката ти мека.
Търпеливо ще чакам докрай да изгоря
и за любовта твоя, най-после да прегоря.
Ох, дано най-накрая се вразумя!

Но днес изгревът ще бъде пепел на небето.
За теб все още не е прегоряло сърцето.
То само изгоря...

Стефка Вачева 12а клас
 

Нежен дъжд

Като нежен дъжд над мене
мокриш моята душа.
Моят поглед, мойто време
се обричат в любовта!

Ти бъди ми вярна, 
да живеем без лъжи,
че измамата коварна
във сърцето тъй горчи!

Аз за тебе ще запея,
стих любовен съчиня,
и сърцето ще люлея
в люлката на любовта.

А душите ни щастливи -
китни пролетни цветя,
във съдбите ни са живи
като капчици в дъжда.

Ще погледна към звездите
и ще видя, че ги няма.
Ще попитам пак сълзите -
това живот ли е за двама!

Ти изчезна тъй далече -
като капчица в дъжда.
И в миг сърцето ми обрече
на вечна самота.

Твоят лик във мен остави
тъмно чувство за вина.
Ти сърцето ми удави
във лъжата ни една.

Черен свят е този - на лъжата,
но кажи ми кой излъга в нас?
Дали измамата в сърцата
бе дала вече своя глас!

Аз сънувам, че сме двама,
моят сън е тъй красив.
Но събудя ли се - теб те няма
в моят свят - мрачно сив.

Ето, вече ти напомних,
че си вечно жива в мен.
Но за тебе защо си спомних
в този тъжно мрачен ден?!

     Станислав Климентов

Скитница

Не ме обичай, моля те, мрази ме,
върви си, аз живея със греха.
Със тези свои чувства пощади ме,
но аз не искам просто тишина!

Недей да страдаш, аз че съм потомка
на истински души и бурна кръв,
че горда съм останала отломка
от смела Пагане и ханът пръв.

Признай, че аз съм вечно непокорна,
разголена от вятъра солен,
разкъсана, но никога позорна,
че вечното живее вечно в мен.

Следите мои вятърът ще вее, 
когато си отида аз оттук,
но песен в мене винаги ще пее,
ще тръгна пак, на всички вас напук.

И винаги след мен ще има буря,
ще плача, ще издигам радостта,
ще вия, ще раздирам, ще разтурям...
И пак ще тръгна нейде по света.

Не ме обичай, моля те, мрази ме,
разкъсай ме, раздирай младостта, 
жесток бъди, убивай, не щади ме,
защото съм потомка на греха!


     Таня Чардакова

  Човекът и природата

Ако природата можеше да крещи,
тя нямаше да мълчи!
Щеше вик да наддаде,
защото, който мине и яде
хвърля в нея своята хартия.
Ала ти нали не си от тия?
Ти си от добрите хора,
дето грижат се за бора,
за дъба и за елата
стройна, тънковата.
Ако пък си от ония, злите,
моля те да станеш от добрите-
да засадиш дръвче
или пък мъничко цветче.

     Весела Мичева - ХІІ в клас


Учителко

Учителко, ти своите знания ни даде
И ласките си нежни ни раздаде.

Учителко, ти с младостта си ни дари
И пак, ти, ни направи по-добри.

А на раздяла само по едно букетче получаваш,
Но, ти, учителко, безкрайно много заслужаваш! 


     Весела Мичева - ХІІ в клас

 

Мечта

Днес искам да съм !
Днес искам да бъда!
Днес искам да чувсвам,
че имам кръв луда!

Днес искам да тичам,
днес искам да пея,
в любов да се вричам,
с любов да живея.

Днес искам, днес мога
нов свят да открия.
А утре, с тревога,
мечтите да скрия.

     Весела Мичева - ХІІ в клас

 

Орисия

Животът е една стихия
и всеки има свойта орисия.
Каквото му е писано ще стане -
съдбата в свойта мрежа ще го хване.
Но и постъпките човешки,
изпълнени със грешки тежки -
те също много повлияват
и върху жребия му натежават.
И толкоз неусетно времето лети,
че чак и свят да ти се завърти.
Погледнеш се - днес млад, едва узрял,
а утре старец побелял.
Изпуснат миг е косъм бял,
а празно време - най-големия провал.
Че животът е във времето прашинка,
пък човекът - паднала снежинка.
Съдба - съдба, ще я приемеш,
но от живота гледай най-ценното да вземеш!
А щастливец си ако нещо направиш,
та и след смъртта да не се забравиш.
Времето тече - не спира,
а човекът си умира.
Но истински живял е оня,
за който добро дело напомня.

     Весела Мичева - ХІІ в клас

 

 

Животът

Животът иска да ни смачка.
Лукаво иска да ни победи.
На всяка наша крачка
изпраща той безброй беди.

Единствения начин да го победим,
лукавостта потайна ний да угасим,
е заедно към него да вървим
и смело за ръце да се държим.

Тогава - край на нашите беди
и всеки ще се весели.
Животът радост ще реди
затуй, че смели сме били.


     Весела Мичева - ХІІ в клас

  Приятелството

Ей, приятелю, внимавай!
Любов и дружба с всеки не създавай!
Не си разкривай пред всички душата,
че хората са като гъби в гората.
Тези, които са красиви,
често се оказват лъжливи.
Но знай, че без пиятелство животът е сложен,
а понякога дори и невъзможен.
Представи си свят
без другар, без брат.
Няма кой да тъжи за твойта мъка,
нито кой да се радва на твойта сполука.
Затова от огромната джунгла със хора,
правилните избери за своя опора!
Че приятелството е чисто и свято -
в него нямат място пари и злато.
То се мери с протегната ръка
в момент на мъка и тъга.
Без него човек е Като дърво без корен -
все унил, изглежда болен.


     Весела Мичева - ХІІ в клас

 

Силният човек

Когато от очите ти напира цял рояк сълзи,
когато устните изричат "остани",
когато чувстваш се пронизан от порой стрели,
когато въглен във сърцето ти гори…

Тогава ти през плач се усмихни,
тогава "сбогом" без тъга кажи,
тогава смей се на отровните стрели,
тогава влей в сърцето весели искри!

Така живее силният човек.
Така залъгва свойте сетива.
Така налага разум на сърцето.
Така по-леко му е битието.


     Весела Мичева - ХІІ в клас

 

ИСТИНСКИ ДОСТОЕН

Ликът, косите побелели
издават дните отлетели.
Но спомен, който във душата дреме,
показва истинското време.
Аз знам, че някога - на младини,
си изживял прекрасни дни.
Че бил си силен, умен и инат,
че бил си ти престъпно млад.
Но ето, че годинките летят
и стави разни почват да болят.
На тялото налага се ограничение,
ала душата пак е в движение.
Препуска, връща се назад
във времето, когато бил си млад.
Железница проблясва нейде в мрака
и влак по нея трака, трака.
А щом по миналото си копнееш,
то значи има с какво да се гордееш!
Духът ти - търсещ, неспокоен -
за почести е истински достоен.
А щом душата такава ти владееш,
ти трябва до последно да Живееш!
На себе си това дължиш:
напред с желание да продължиш!

     Весела Мичева - ХІІ в клас